Исторически и археологически обекти

ИСТОРИЧЕСКИ И АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ

ОБЩИНА КЪРДЖАЛИ

Кърджали

Ардино

Момчилград

Маджарово

Ивайловград

Любимец

          Античният и средновековен град Перперикон – изцяло изсечен в скалите, намира се на 20 км. от гр.Кърджали и е един от най-древните монументални мегалитни паметници. В него откриваме тракийското завещание, носещо спомена за бога на виното Дионис. Внушителен култов център, грандиозен архитектурен ансамбъл – това са само част от описанията на невероятния град.
          Култовата дейност на скалния връх започва още през 5 хил. пр. Хр. и е свързана с култа на хората от каменно-медната епоха към Бога-Слънце. Тук те създават първото светилище и полагат съдове с храна за боговете. Тези свещенодействия продължават и през цялата бронзова епоха (3-2 хил.пр.Хр.). С усъвършенстването на металните сечива става възможно да се дяла твърдата скала. Точно тогава се оформя овалната зала с огромния кръгъл олтар в центъра. Там жреците извършвали свещените ритуали с вино и огън. Именно тези култови практики са характерни за храма на Дионис, дълго търсен в Родопите. Последните археологически проучвания ясно сочат, че той се е намирал точно на Перперикон. През последното хилядолетие на старата и първите векове на новата ера, скалните съоръжения се разрастват и се превръщат в град с крепостни стени, дворци и подградия. Там вероятно се е намирала царската резиденция на траките - беси. Впоследствие римляните донасят на Перперикон своя лукс и финес, а жестокото племе на готите разорява и изпепелява Перперикон през 378г.
          В началото на 5-ти век скалният град става епископско средище, след като в Родопите се приема християнството. През 7-14 в. Перперикон процъфтява като областен център. За него много пъти са се водели войни между българи и ромеи. В края на 14 в. османските турци завладяват и разрушават крепостта, чиито руини постепенно потъват в забрава.
          Днес древната слава на Перперикон възкръсва при работата на археолозите. Свещеният град е неповторимо съчетание от уникалност в археологичен, исторически, природен и мултирелигиозен аспект, едно от чудесата на света.

Крепостта „Монек“ - Намира се на 4 км. източно от гр. Кърджали до с. Широко поле, на 586 м надморска височина. Построена е през XII – XIII век. Тя е една от най-високо разположените и най-големи средновековни крепости в Родопите със защитена площ над 50 дка. Достъпът до нея е труден, защото теренът е стръмен, на места почти отвесен. Крепостта е имала голямо стратегическо значение, защото е пазела прохода Железни врата и подстъпите на средновековния град, разположен около манастира „Свети Йоан Предтеча“, намиращ се в днешния град Кърджали. Невероятната гледка към язовир Студен кладенец и град Кърджали, която се открива от крепостта, наистина си заслужава трудното изкачване.

Тракийска крепост при с.Лисиците - Намира се на 100 м. южно от селото в м.Чит кая. Стената от камъни без спойка прегражда северната достъпна част и огражда площ от 200кв.м. Не са регистрирани основи на сгради и други съоръжения. Обектът не е проучен археологически. Околните скали са прорязани от десетки скални ниши.

Късно антична и средновековна крепост при с. Вишеград – издига се на характерен връх с отвесно спускащи се към р.Арда скали. Археологическите проучвания дават основание да се смята,че тук се е намирала резиденцията на управителя на областта Ахридос.

Храмът - утроба до с. Пъдарци – това невероятно съоръжение от времето на траките е открито през април 2001 г. То се намира на двадесетина километра от гр. Кърджали, високо в планината над хижа "Боровица". В скалистата местност Тангардък кая. Мястото е безлюдно, а в близката околност се развиват едни от най-големите комплекси на скални тракийски ниши в Източните Родопи. Храмът е оформен като вулва. Навътре се развива пещера, имаща дълбочина 22 м. Човешката ръка я е издялала във вид на женска утроба, по стените на която непрекъснато се стича вода. А във вътрешния южен край на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матката.
Точно на обяд през нарочно изсечен процеп на тавана, във вътрешността прониква слънчев лъч, който се проектира на пода. Образува се идеално оформен слънчев фалос, който постепенно се увеличава и устремява към олтара – матка. Но само по време на пролетното и есенното равноденствие, когато слънцето се намира ниско на север, той може да е достатъчно дълъг, за да оплоди символично утробата.

Крепостта Патмос – намира се на левия бряг на река Боровица – срещу хижа „Боровица“. С добре запазени останки от крепостни стени, основи на кула и черква. За да се стигне до крепостта трябва да се пресече реката с лодка. От брега до самата крепост пътят е 20 мин.