ИСТОРИЧЕСКИ И АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ
ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД
Средновековна крепост „Лютица“ - една от
най – добре запазените в първоначалния си вид средновековни крепости
по българските земи. Наричат я още “Мраморния град” и “Цитаделата
на Калоян”. Стените й ограждат площ от 14 дка. Дебелината им е била
почти 2 м, а височината – до 6 м. Имала е 12 кули, достигащи височина
до 9 м. В сегашния си вид е построена най – вероятно през ХII –
XIII век по времето на цар Калоян. При османското нашествие е била
завладяна без бой, в резултат на което тя не само, че не е била
разрушена, но е запазила статута си на епископски център. Разположена
е на 9 км западно от Ивайловград /ако вървите пеш/ и на 6 км източно
от село Кобилино /ако сте с автомобил/.
Снимки
Антична вила „Армира“ - намира
се на 2 км. южно от Ивайловград. Представлявала е внушителен комплекс
от жилищни и стопански постройки, разположени на площ от 2200
м. Жилищната част е заемала площ от 978 кв. м. Обхващала е голям
вътрешен двор, ограден от покрита галерия с колонада и басейн
в средата. Около тях са били разположени помещенията за живеене
– трапезария, дневна, кухня, спалня, баня и др. Отоплението на
помещенията се е осъществявало чрез хипокауст (под подово отопление,
при което пода на сградата е повдигнат на колонки от зидани тухли
или керамични тръби, между които циркулира топъл въздух от специално
изградени за целта огнища). Била обитавана до третата четвърт
на IV век. Разрушаването й се свързва с голямото опустошение на
околностите на Андрианопол през 378 г, когато Римската империя
е разбита от готите.
Вилата е паметник на културата от национално значение и се охранява
от закона.
Снимки
Античен некропол “Голямата могила”, с. Свирачи
– смята се, че е била гробница на обитателите на вила „Армира“.
Открити са обаче доказателства за тракийския й характер – четири
скелета на коне и един на куче между тях, както и маска на Дионис.
Съществува и хипотеза, че могилата е била маскирана като некропол
тракийско светилище. Разположена е върху цял хълм, който в момента
е буквално преместен.
Снимки
Долмен при село Пелевун – представлява
тракийска гробница, ориентирана в посока изток – запад, като входът
е от изток. Състои се от голяма гробна камера, преддверие, предгробна
камера и дромос, всички с правоъгълен план. Общата му дължина
е 7,50 м. Долменът е изключително сложен план, непознат сред проучените
в България подобни паметници. Вероятно е изграден и използван
от траките след V в.пр.Хр. (Късножелязна епоха). Планът му е близък
до градените от обработени камъни подмогилни тракийски гробници,
популярни по времето на неговото изграждане. Служел е за погребения
на тракийската родова аристокрация в този регион и свидетелства
за развитието на държавността сред тракийските племена. Бил е
ограбен още в древността.
Долменът е паметник на културата от национално значение и се охранява
от закона.
Снимки
Късновъзрожденски гробища при село Планинец
– датират от края на 19 и началото на 20 век. Наброяват двадесетина
добре запазени гроба, построени от грубо издялани каменни плочи,
на някои са запазени надгробните плочи, върху които надписите
са на гръцки. Различават се също фамилни и детски гробове. Добре
са запазени местата за поставяне на свещите и други предмети,
също изградени от камъни.
Снимки
