Село
Ламбух – наименованието на селото произлиза от първите
жители – гърци от областта на град Лампсакос в Мала Азия. Върху
височина с изключително красива гледка към река Арда се намира
манастирската църква (католикон) „Свети Апостоли Петър и Павел“.
Тя е единствената запазена постройка от историческия манастир.
Тя е трикорабна псведобазилика с големи размери, изградена от
камък с малка пристройка - «училище» пред главния вход. Манастирът
е възстановен през 1814 г с помощта на еснафите на търговците
на добитък и симидчиите, но през 1913 е ограбен и разрушен.
В село Хухла е възстановена и църквата „Свети Никола“ през 1858
г.
Църква
„Св.Св. Константин и Елена“ - село Долно Луково, община Ивайловград
Една от най-старите български църкви в община Ивайловград. Обявена
е за архитектурен паметник на културата с местно значение. Датира
от 1806 г., като според преданието е изградена тайно в съществуващата
тогава дъбова гора само за 7 нощи. Тя е ниска, полувкопана в земята
проста каменна постройка без прозорци, покрита с тикли. Интериорът
е дооформян чак до 1918 г. и има две отделения – мъжко и женско.
Специален интерес представляват дърворезбеният иконостас и оригиналните
икони от началото на XIX в. – дело на самобитни местни майстори.
Храмът е богато изписан с изразителни, повлияни от фолклора, стенописи
(темперна техника) и се отличава с примитивна иконография, като
никъде не се среща образа на Иисус Христос. Част от тях са реставрирани
в началото на 90-те години на миналия век от преподаватели и студенти
от Художествената академия. Църквата не е действаща от 1896 г.,
като в наши дни богослужение се провежда само на храмовия празник
Св.Св. Константин и Елена (21 май).
Църква
„Свети Архангел Михаил“ – село Долно Луково, община Ивайловград
Построена през 1896 г. Представлява забележителна трикорабна псевдобазилика,
иззидана от камък. Върху мраморните фронтони над двата входа са
издълбани ктиторски калиграфни надписи на гръцки език. Особен
интерес предсталява едро изработената дърворезба на иконостаса.
Снимки
Църква
„Пресвета Богородица“ - Златоград
Построена е през 1834 г за 40 дни от български монаси – най –
старата е в града. Представлява ниска, полувкопана в земята постройка
с покрив от тикли. Църквата е запазена абсолютно автентична. Преди
няколко години само покривът й е бил укрепяван. Според преданието
първоначално това, което българите успявали да построят през деня,
турците разрушавали през нощта. Тогава българските селяни се забулили
в чаршафи, скрили се в двора на църквата и се престорили на призраци.
През нощта отново дошли турците, сред които бил и синът на имама.
Всички ужасно се изплашили от призраците, а синът на имама получил
удар и починал. Оттогава нито един турчин не посмял да попречи
на българите да довършат църквата. По – късно повечето от иконите
биват донесени от монаси от Атонския манастир и се счита, че са
чудотворни. Дворът на църквата е бил гробище на местното население
за известно време, след което костите им са преместени в общ гроб,
а са оставени само надгробните плочи.
Снимки
