Родопите
представляват огромен планински масив на Балканския полуостров,
разпростиращ се в южна България и северна Гърция. По-голямата
част от планината се намира в България и по-малка – в Гърция.
От запад на изток дължината на цялата планина е 240 км,
а от север на юг – 100 км. В България морфографски планината
е разделена на две – Западни и Източни Родопи. Западната
част е по-висока, с типично планински релеф, а Източните
Родопи са по-ниски и хълмисти. Исторически Родопите се свързват
с легендарния митологичен певец и поет Орфей. Известни са
и с уникалните археологически паметници, които са разкрити
тук.
Източните
Родопи са най-богатата на паметници на мегалитната
култура от Тракийската епоха планина на Балканите. Наричат
я „земя на скалните хора“ - първите траки, които доскоро
бяха непознат народ за археолозите. По поречието на най-голямата
и живописна река в тази част на планината – река Арда са
открити хиляди паметници на тази древна култура – могили,
скални светилища, долмени, пещери, крепости и др.
Източните Родопи са богати и на природни феномени – тук
ще откриете многобройни скални фигури с причудливи форми
– пирамиди, гъби, животни, хора и др.
Флората и фауната в Източните Родопи се отличава с изключително
разнообразие на редки и защитени дървесни видове, растения,
птици, земноводни и бозайници. Тук е най-голямото в България
находище на орфеевото цвете „родопски силивряк“, както и
местообитание на най-голямата колония лешояди – белоглав,
египетски и черен.
Уникално е и разположението на три язовира по поречието
на една и съща река – Арда. Това са язовирите Боровица,
Кърджали и Студен кладенец. Заедно с язовир Ивайловград
те са едни от най-предпочитаните места за отмора сред свежестта
на борова гора и прохладата на язовирната вода.
Митология и История
Източните Родопи са били населявани още от най-древни времена.
Тук откриваме следи от тракийски племена, римляни, византийци,
кръстоносци, турци и разбира се българи. Развитата тук „Цивилизация
на скалните хора“ - първите траки е една култура от Родопите,
която тепърва ще се проучва, макар и вече да се знаят доста
неща за нея. Знае се, че е заемала Източни и средни Родопи,
т.е средното течение на река Арда. Знае се, че това е тракийска
култура, която се заражда в бронзовата епоха, на места,
които още по-отдавна са били обитавани от древни племена.
Но при нея хората започват да обожествяват скалните места.
Именно тогава се заражда този засилен култ към камъка, който
в свързан с култа към слънцето. Като резултат от този култ
се ражда каменния град Перперикон, който вече наричат Великият
Перперикон – градът връстник на Троя. Разпрострял се на
огромна площ, все още загадъчен и не напълно проучен, Перперикон
вече е събитие в световен мащаб. Събитие, защото е уникален
в археологически, исторически, религиозен, икономически
и културен аспект. Но той е само част от множеството паметници,
вдълбани в скалите по поречието на река Арда в Източните
Родопи. Древните хора, издялали хиляди скални ниши, са създали
още светилището на Орфей при село Татул, уникалната скална
пещера Утроба“, Кромлехът до Маджарово, множеството долмени
и култови места. Центърът на цивилизацията на скалните хора
обаче несъмнено е бил Перперикон.
В източните Родопи се намират едни от най-добре запазените
средновековни крепости в България – Лютица край Ивайловград,
Устра край Джебел и Монек край Кърджали. Църквата „Свети
Йоан Продром“ в град Кърджали, заедно с обграждащата я крепост
пък е била център на една от най-големите архиепископии
от времето на Византийската империя.
Крепостта Монек край град Кърджали е най-високоразположената
крепост в Източните Родопи. Тя е била отправна точка за
повечето кръстоносни походи от епохата на византийското
господство, което в Източните Родопи завършва с турското
нашествие. По време на турското робство източните Родопи
са се намирали в центъра на турската империя и са играели
важна политическа и икономическа роля. От този период са
запазени много сгради и джамии, каменни мостове и стари
калдъръмени пътища.
Климатът в този регион се характеризира
като преходен между континентален и средиземноморски. Зимата
тук е мека и снегът не се задържа дълго, а лятото е топло
и сухо. Тук хората се радват на най-много слънчеви дни през
годината, а дните с температура на въздуха над 5 градуса
по Целзий са над 290 годишно. Най- висок връх е Голям Перелик
с надморска височина 2191 m. Средната надморска височина
на Източните Родопи е 785 m.
Водни площи
Поради географското си разположение и още една причина за
мекия климат са язовирите в Източните Родопи. Кърджали,
Студен кладенец и Ивайловград са сред 5-те най-големи язовира
в България. Река Арда, която е най-голямата в региона, минава
през територията на Гърция и Турция и се влива в Средиземноморе.
Други по-големи реки в Източните Родопи са Черна река, Върбица,
Крумовица, Бяла река, Перперешка и Боровица. Всички те се
вливат в Арда. Тези водни басейни, заедно с невероятната
растителност по течението им, както и топлия климат, превръщат
Източните Родопи в район с леко екзотична красота и неподправен
чар и привличат все повече туристи.
Флора и Фауна
Живописните Източни Родопи са естествено местообитание на
някои редки животински видове и птици. Мекият климат пък
обуславя изключителното разнообразие на ендемични растителни
видове. Едно от най-интересните растения тук е реликтното
цвете “Haberlea Rhodopensis“ ili „Oрфеево цвете“. Особено
многобройни в Източните Родопи са прерийните видове птици
– Царски орел, Белоглав и Черен лешояд. В ловните стопанства
тук се отглеждат елен Лопатар, муфлон и сърна. Голяма част
от представителите на флората и фауната в Източните Родопи
са защитени от закона, защото са или световно застрашени
от изчезване видове или се срещат единствено тук в България. |
|
