Етнографският
ареален комплекс в Златоград представлява най-големият
компактен архитектурен резерват в Родопите. Уникален с единственото
в България съчетание на архитектурни паметници на културата
с постоянно обитаеми къщи, на музейни експозиционни витрини
с конкретната занаятчийска дейност в работилниците. Разположен
е на няколко улици, включващи историко – етнографски музей,
традиционно златоградско кафене, 6 занаятчийски работилници,
“Вунцовата воденица” (с три съоръжения – валявица/дъща, тепавица
и воденица-караджейка), както и две гостилници-механи (“Беловидово”
и “При воденицата”). Комплексът – по начина на своето изграждане
и функциониране – няма аналог в България! Родее се типологично
само с ЕМО “Етър” – Габрово. Включен е в списъка на “100-те
национални туристически обекта в България”.
Снимки
Язовирната
стена на язовир Кърджали – построена е през 1962 г
по поречието на река Арда и е третата по височина стена в България
– 104 м. Намира се на 3 км от град Кърджали. Стената е уникална
със своята бетонна дъгово-гравитачна форма – единствена с такава
архитектура на Балканския полуостров. Общият завирен обем на
водохранилището е около 497 млн.куб.м. Стената е стратегически
обект и се охранява. В язовир Кърджали може да се улови шаран,
уклей, клен, лаврак, сом, есетра и др. Ежегодно се провежда
риболовен турнир.
Снимки
Ивайловград
– Стар Ортакьой
Селището се формира в края на XVI и началото на XVII век. В
началото там живеят само гърци. През 1823 г църковната енория
включва 10 села с гръцко и българско население. В края на 19-ти
и началото на 20-ти век, градът е търговски център с около 2000
жители и основен поминък е бакърджийството, калайджийството,
бубарството, шивачеството и сусамомасларството. След размяната
на населението през 1924 г, традиционните връзки с Димотика
и Одрин се прекъсват. Днес Ивайловград е център на община със
запазени традиционни къщи от провинциалния тип на богатата родопска
къща – с по-малки размери и по-проста конструкция. Архитектурата
на къщите има много общи черти с архитектурата в големите градове
на Тракия от този период.
Снимки
Етнографски
музей на коприната „Паскалевата къща“ в Ивайловград
се помещава в традиционна градска къща от края на XIX в. Къщата
е разположена на малка височинка близо до живописния център
на Ивайловград и има прекрасен изглед към града. В приземния
етаж се намират основните стаи. На втория етаж е разположена
феята – стая, която се е използвала за приемане на гости и честване
на семейни празници, а в определено време от годината – за отглеждане
на копринени буби.
Снимки
Сусамова
таханджийница в Ивайловград – производство на тахан
от сусам по стара технология – с промивна, пещ за изпичане на
сусама и мелница за меленето му. Единствените таханджийници,
които работят по тази технология в България са тези в Ивайловград
и в село Бориславци, Маджаровско.
Таханът
представлява каша от печен и смлян сусам. Богат е на витамини
и минерали. Ценността му е изключителна поради наличието на
незаменими аминокиселини. Светъл е на цвят и е с много приятен
вкус. Може да се консумира в натурален вид или смесен с равни
части пчелен мед. Сусамовото масло, съдържащо се в тахана, се
усвоява напълно от човека. Таханът е много полезен за стомашно-чревния
тракт, стимулира физическата и умствена дейност, повишава издръжливостта,
укрепва костно-мускулната структура.
